Водещата на интервюто: Може ли да се обръщам към Вас без помощта на учтивата форма...на "ти", като стари приятели.
Писателят: Ти прецени...както ти е удобно, мен ми е все едно, но аз на "Вие" няма да ти говоря!
В.И.: Разбрахме се. Като за начало,макар и малко рано,искам да те попитам защо се съгласи да дадеш това интервю, след като си всеизвестен с мълчанието в публичното пространство и то от години?!
П.: Ами първо ти беше прекалено настоятелна и упорита във времето и второ циците ти са големи и прекрасни и аз реших, че дори да ми доскучае поне гледката ще е очарователна. Банални мотиви, но за един уморен ценител на красотата, добре оформените женски гърди са стимул за изява...
В.И.: Надявам се с това да не се изчерпва съдържанието на разговора ни! И все пак ако не обществото, то критиците и читателите ти са любопитни за това което мислиш или се случва вътре в теб! Пишеш ли?
П.: Винаги пиша...от както се помня това не се е променяло. Аз съм бивш наркоман, както знаеш, но дори и в най- ужасните си периоди на лайняна депресия и пикливо самосъжаление съм писал и описвал състоянието и пътя на душата си! Правя го не за да съм тук и да давам това нищо незначещо интервю, а за да успея да продължа да страдам и се гърча на този скапан, сбъркан свят! Просто една егоистична терапия.
В.И.: Класически цинизъм, но си е в стила ти и аз мисля, че той е просто черупка, защитна стена...
П.: Не! Това е безкрайната пропаст между мен и другите човешки същества!
В.И.: Но ти имаш семейство и...
П.: Не ставай наивна! Моментния порив на нагона и животинския стремеж за размножаване, не са повод за самодоволство или усещане на липса на самота...шибани думи, дано някой разбере бръщолевенето ми! В отчаяните си опити да не съм голословен и поне от малко разбран, аз продължавам да копая, като най-огромния багер на света, една наистина безкрайна пропаст...
В.И.: Все пак издаваш нещата които пишеш и те ти носят добри пари. За отшелник и бунтар се справяш доста добре финансово!
П.: Ти да не си от данъчните! Скапаното ми тяло се нуждае от всекидневна поддръжка, твоето също...за съжаление от тази мърша за сега зависи и мира на душата ми! Шибаните клошари просто нямат душа, няма значение какво ги е довело до там, но те просто нямат душа! За това са клошари, не защото нямат дом, пари, работа...дрън, дрън, дрън. Аз все още не съм ограбен и вътре, в това което виждаш, свети светлина...все още! Те са изгаснали фенери, мамка му! Само бездната която създавам около моя свят пази пламъка ми от вятъра който правите докато го духате...ха-ха-ха...
В.И.: Божичко! Добре...преди време се провали опита на една филмова компания да продуцира лента по твой сценарий. Защо?! Ти се съгласи в началото!
П.: Идеята ми беше, че в една такава ситуация аз трябваше да поставям условията, не толкова финансовите, колкото "творческите" (това е може би най-ужасната дума на тази планета)! Но тия изедници решиха, че ТЕ ми правят услуга и сякаш ми даваха даром пари като на просяк! Те не ценяха това за което пишех и за което АЗ си заложих задника на скапан писател, а просто ми демонстрираха мускули, като някакви комплексари или латентни педераси! Теглих им една майна!
В.И.: Продуцентите казаха, че си искал прекалено много пари и на няколко пъти си увеличавал сумата докато накрая те не са могли повече да задоволяват финансовите ти претенции! Къде е истината все пак? Някъде по средата, както винаги?!
П.: Все едно ми разказваш, колко много ти харесва да маструбираш. Май не ме чуваш,вглъбила си се в предварително набелязани, интригантски въпроси и искаш да ме боядисаш в жълто...искаш да съм палячо за да ме продадеш лесно и скъпо мила, нали! Но и ти не ме чуваш. Въпросът не опира изцяло до пари! Човек трябва в основата си, в дълбините си да е постоянен. И докато това, да се луташ объркан, като млад е задължително и нормално, то на моите години е въпрос на оцеляване, да си истински и непоклатим. Един съвет, ако ми позволиш! На тридесет и три години трябва вече да си решила от кой отбор си...и да викаш за него до края, независимо в каква форма е! Слушаш ли! А аз свирки не правя и за това филм няма!
В.И.: Колкото и да си идеалист, дори и ТИ се храниш нали?! И ти имаш нужда от пари, които от своя страна ти носят свобода, независимост и те правят така безкомпромисен. Макар че всичко е толкова относително...щеше ли да си толкова неотстъпчив в едно финансово незавидни положение или иначе казано ако беше беден като плъх?!
П.: Вече не знам...но преди бях. Сега съм много уморен и ако нямах пукната пара наистина не знам как бих постъпил! Ако баба ми беше мъж!Ако,ако...няма минало или бъдеще, реално няма такива измерения...има единствено сега. Спомени, мечти... да те са невидими и в същото време толкова реални, но ако човека умре те умират също. А "сега"-то е вечно, няма как да умре то просто пътува във времето или с него...както искаш го кажи. Факт е, че аз съм се справил някак с разни гнусни проблеми от типа храна, сране и ебане...не ти харесват тези думи нали!? Не съм беден защото ме беше страх да бъда такъв или по-скоро съм прекалено слаб и чувствителен за да бъда беден! Парите ме пазят от постоянния досег с хората, дори и от такива като теб! Не искам да те обиждам нито теб, нито някой друг, но...не казвам, че аз съм прав или по-добър или обратното!Всеки има право да е главен герой в собственият си филм! Просто аз не съм човек вече в смисъла който влага обществото (още една най-гадна дума в света)!
В.И.: Искаш да кажеш, че ти излизаш от нормите или нормалните човешки ценности са ти чужди...или скучни!?
П.: Обичаш ли да гледаш залеза, сама на някоя скала над морето?
В.И.: Да, мисля, че да, но всички май обичат такива неща или болшинството хора.
П.: А би ли се посветила на това!
В.И.: В какъв смисъл, не те разбирам.
П.: Болшинството хора, както нарече ти кърлежите по тази земя, ще им хареса, даже ще са опианени известно време...минута, пет минути, един час и после стават и отново се захващат с безумни дейности, с посредствеността и суетата, с безкрайното си его, а залеза остава просто един миг от спомените им, една нищожна частица, НЕЗНАЧИТЕЛНА песъчинка от пустинята, която е заобиколила духа им на паразити! Залезът ТРЯБВА да е смисъла на живота ти за да има оправдание, че дишаш и че Господ ти е дал сетива...залеза трябва да е твоето тяло...дори когато сереш трябва да се молиш, до края на физическото ти съществуване, Слънцето никога да не прекъсва пътя си...да се посветиш със цялата си вяра на залеза и да вярваш, ДА ВЯРВАШ, че само той има значение, така само той ще има значение за теб!
В.И.: Съгласи се, че е доста отнесено! Не знам дали някой те разбира и дали някой ти прощава грубостите, но това наистина си е твой проблем. Не те ли е страх, че ще останеш не доразбран и че можеш да отегчиш читателите ти с меко казано вятърничавите си теории?
П.: За моя финансова радост хората обичат да четат такива повеи от нереалното и абсурдното...уморени от ежедневието (клишетата бавно се превръщат в посредственост) и преяли с гнус и отврат те ме ползват за пречиствателна станция, моите думи им действат детоксикиращо и на другия ден отново могат да поемат поредната порция говна...
В.И.: Така няма да публикуват интервюто! В твоят филм може и да няма цензура, но от там където идват хонорарите ти, искат елементарно приличие дори и от важен човек като теб. Ти осъзнаваш, че си известен нали? И че това носи, общо взето, само положителни дивиденти за теб?!
П.: Една от ползите е, че мога да ти тегля една майна във всеки един момент и да отида при друг журналист за скапаното интервю! Бъди сигурна, мила, че парите ще са същите, ако не и повече! Ти обичаш тази дума "пари", нали! И не само думата...преди само жените и комплексарите обичаха проклетия шум на банкнотите, а днес живота на двукраките изпражнения е сведен до придобиване на тези хартийки и трупането или харченето им!Ето как си представям срещата на току що кацнали зелени марсианци и първия срещнат, средностатистически землянин:
марсианеца: Здравей разумни човеко! Вашата планета е прекрасна и благодарим на нашият Създател за възможността да се насладим на удивителните залези тук! Вие сигурно сте най-щастливите същества в галактиката! Тези океани с безкрайна, синя вода са най-красивото Божие проявление което ние странстващите, зелени грозници сме сещали в безкрайния, черен Космос!
И тук човека, слушащ досега с интерес и почуда неразбираемите брътвежи на урода от Марс, вади един много голям, автоматичен, никелиран и обсипан с диаманти пистолет и му пръсва мозъка...насилие и агресия!! Не-е-е! Просто преджобва космическия костюм на зеленото джудже, а докато се е навел от носа му пада златна ноздра! Ха-ха-ха...само кинти и черва!
В.И.: Сменям темата! В началото долових някаква омраза или озлобление към периода ти на наркоман..."депресия,самосъжаление" - това ли ти остана като спомен от този, иначе ползотворен в творчески план, сблъсък с една от слабостите на човечеството?! Да не си обиден на обществото, което те тикна към дрогата,а?!
П.: Да, ти се подиграваш, но аз съм сигурен (както и за мен), че сбирщината , която ти наричаш общество, е виновна 98 процента за нещастията на хората, ти си виновна за страданието начовека до теб (който ти не забелязваш), ти и твоята увереност, че света се върти около теб и парите!Собствения ти ограничен мироглед, затворен в някакво подобие на битие, те прави сляпа, абсолютно сляпа за истинската цена или стойност на залеза и морето! Усмихваш се съжалително, но я си помисли този кошмарен период за света въобще, каква частица е в безкрайността, какво е хомо сапиенса за вселената, ако въобще можеш да надскочиш хоризонта останал ни в наследство от австралопитека! Знаеш ли кога разбираш, че идва края...когато се усетиш, че ставаш все по-самонадеян и сигурен в безсмъртието си! Така загиват империите, така свършват епохите...прах в очите на необятното! Огледай се...в какво вярва днес човек... и не ми дрънкай глупости от типа "кучето си лае,кервана си върви"! Кервана не е вечен, а кучето лае защото знае, че след стотина метра има пропаст и тъпите(самонадеяни) камили ще се слеят с пясъка за винаги, без следа! Душата, на хората като мен, страда и боли заради липсата на единение на Бог и човек...Атеизъм!!! Какво по дяволите е това животно, кой в какво не вярва мамка му...та отиди на края на града и виж, ама наистина ВИЖ гробищата! Ако има въобще такива хора-атеисти, то по-добре направо да си съберат багажа и да тръгват към покрайнините. Какъв е смисъла, ако наистина нищо няма смисъл, аз така разбирам все по-модерния атеизъм, ебати тъпоумното самочувствие и измамна увереност! Та точно това общество на самовлюбени човечета ме накара да се пропия и в последствие и продрусам и да стигна дъно, което не пожелавам на никой! За моя радост, като един истински Барон Фон Мюнхаузен се хванах за косите и се измъкнах, почти цял от блатото. Да не би ти и разкапаното ти общество да ми помогнахте или подкрепихте...и да искахте не можехте..аз живея в друго измерение. Да, мразя този период, защото мразя и изпитвам непоносимост от зависимостта и робството, от хленча на предалия се и от поставянето на хляба пред спасението на душата, дори и не в чисто християнски аспект. Душата е смисъла и свободата, всичко друго е мъглата в която се луташ ти и обреченото общество от свински глави!
В.И. :Омразата и злобата обаче, побеждават в теб! Все някой ти е виновен, а ти къде си всъщност в тази покъртителна картина, от коя страна на Господ седиш и ни се присмиваш?
П.: Понякога омразата ме повлича. Аз съм човек по произход, несъвършен и уплашен, като малко дете направило пакост! Собственото ми угризение ме прави страхлив и мълчалив в мислите ми, а това поражда омраза. Права си! Озлоблението е стихийна, могъща сила. Нищо ново не казвам, нищо ново не ме побеждава...и аз се мотая из космоса, чакащ миг на нежност и утеха...! Хайде да се изчукаме,а!?
-В.И.:Добре...
17.08.2009 08:36
17.08.2009 10:10
17.08.2009 10:27
17.08.2009 10:33
17.08.2009 10:57
17.08.2009 11:18
http://bg-bg.facebook.com/
17.08.2009 11:27
17.08.2009 11:59
17.08.2009 14:02