Чакалите с окървавените муцуни
вият срещу вятъра от изток.
Той носи сънища на риби и на чайки,
а глутницата иска да убива в смъртта.
Слънцето изгрява в прах и мараня.
Хълмове, покрити с печална тишина
си спомнят за битките с мрака
изгубени сред грохота на мечове и копия.
Оръжията от злато и сребро
за миг разсекли времето и нечия съдба
зарити в пясък от вековна самота.
Сред локви кръв, сред сенките на мъртвите бойци
пожертвани за диамантени илюзии,
глозгат последните прашинки от връвта
на примката около дървените кукли.
Чакалите довършват залезни проблясъци
на жива светлина, угасваща сред скелети
останали за паметника на разпилените съкровища.
Нима безсилен е и вятъра преливащ от морето
и глутницата ще пирува из гробищни поля...