Имало едно време едно царство и цар с три дъщери. Царят бил вече възрастен, преживял четири войни, седем наводнения и три епидемии от чума. Мъдър човек, грижовен към поданиците си и обичан от тях. Бил също строг, но справедлив. Сега предстояло честването на осемдесет годишнината на владетеля и всички били развълнувани и заети с приготовленията за всенародните тържества.
 Най- голямата дъщеря била отнесена и любвеобилна. Можела по цял ден да съзерцава райската градина в двореца и да се носи сред езерото с малка лодка във формата на лебед. Средната по възраст обичала изящните предмети и уникалните бижута. Притежавала колекция от скъпоценни накити разположена в три огромни позлатени зали. Най- малката била съсредоточена и ученолюбива. Практична и целенасочена, тя седяла в царската библиотека нощ и ден и препрочитала дебелите книги на знайни и незнайни алхимици и философи.
 В денят на юбилея на Негово Величество празненствата започнали от ранни зори на площада пред двореца. По обед царя се появил пред събралото се мнозинство, благодарил сърдечно за оказаната му  чест и се оттеглил в Голямата зала да открие официалния бал за близките си приятели, роднини и гостуващи специално за случая царски особи, принцове и принцеси.
 Много музика, много танци, фойерверки, наздравици и всичко съпътстващо, такова грандиозно събитие в годините на залеза на един достоен цар.
 Било късна вечер, когато дошъл момента за тостове и поздравления и гостите се надпреварвали, кой от кой по- красиви слова да подреди и поднесе за да трогне възрастния владетел, просълзен от гордост и умиление.
 Ето, че и царските дъщери станали под аплодисментите на гостите за погалят с думи обичния си баща. Първа била най- голямата.

 - Скъпи мой татко! Съдбата ме дари с щастливите дни на безгрижното детство и безкрайната любов, с която ти ме обсипваше, ме караше да си мисля, че живея в Райската градина. Искам да ти благодаря за грижите и милите ласки на мъдрият ти поглед и да ти кажа, че не бих заменила и миг прекаран с теб за най- красивите поля, езера и планини на света!
 
Тук залата избухнала в аплодисменти, а царят се разплакал като малко дете. Средната дъщеря изчакала тактично да затихнат овациите и с разтреперен глас започнала.

- Няма думи родени на този свят да опишат обичта ми към теб, мили татко и няма рудник на света, изпълнен с най- красивите и безценни камъни, с който да покажа благодарността си към теб за всички съвети и утехи с които ти ме дари.
 
Отново ръкопляскания, възторжени викове и сподавени сълзи на разнежените гости. На пред излязла и най- малката принцеса. Със сериозен поглед и лека надменна усмивка. Залата отново се притаила в очакване на поредните мили огърлици от топли слова.

 - А аз татко, те обичам повече дори и от солта!

Ако някоя бълха кихнела е щяло да прокънти в смълчаната от ужас и изненада зала. Всички били изстинали, обляни в ледена пот и обърнали слисани погледи към Негово Величество. А той, блед като платно, стоял на трона вкаменен, без да знае как да реагира и без да може да погледне към дъщеря си. Нещо го проболо в сърцето и той се привел на пред за да скрие гримасата на ужасната болка. Секундите течали бавно и само най- малката принцеса стърчела горда сред морето от черни мисли.
 На края някой се сетил и извикал към музикантите да почват, всички се раздвижили и тържеството се опитало да продължи, но някак вече нищо не било същото. Минути по- късно царя се оттеглил в покоите си без да се сбогува с гостите и час след това всички започнали да се разотиват посърнали.
 След седмица прекарана в леглото си, възрастния владетел се споминал и хвърлил в дълъг траур цялото кралство пък и съседните.
 Наложило се малката дъщеря да се ожени по най- бързия начин за принц, живеещ на другия край на света. И никой повече не чул за нея.


П.П. Понякога е много тъпо да си умен!
 

az da te p[itam..tiiiiiii 6to izmisli tolkova tap krai na prikazkata..i ne mislq 4e e tapo da si umen.... vsa6tnost ..ti go znae6 tova po dobre ot men

:))))

sega 6te ti kaja ne6to....predi vreme edin maj na prfila si be6e napisal..na tapi vaprosi ..tapi otgovori...4ovekat e intelegenten i tarsi i takava jena....opitah se da mu nabiq v glavata, 4e jenata moje da pritejava i drugi ka4estva ..kato dobrota, nejnost, sastradanie, jijneradost, intuiciq, seksapil..noooooooooo ne..toi tarsi super krasavica sas super intelekt..eeeeee neka da tarsi..ne moja da proumee, 4e v edna dvoika majat trqbva da e po umniq..tova e li4no moe mnenie....moje dosta jeni da ne se saglasqt s men...noooo za men majat trqbva da e po umniq..a jenata da go podkrepq..taka toi 6te uspee v jivota..eeeeeeee kaji mi ..kade tuk gre6a

Ами никъде....то така е рекъл Господ! Аз лично, не съм чел нито една стойностна писателка...може би е мой пропуск, но това са ми наблюденията....нищо лошо не искам да кажа за жените, но си има някои непроменими неща...предпочитам жените да си останат красиви и сексапилни, от колкото умни :)))

jenite trqbva i da sa umni..noooooooo do tolkova do kolkoto da pomagat na majat do sebe si..i da go podkrepqt