Колко време трябва, колко животи трябват за да разбереш, какво е любов...
Тази, която наистина пронизва сърцето ти, без заобиколки, без компромиси.
Кога, в годините, разбираш истината, кога спираш да се съмняваш в себе си.
Точно, когато си мислиш, че си имунизиран, че си прекалено стар и тя идва.
Колко сили имаш още, колко сълзи ще пролееш, когато пак ти се случи?
Няма рецепта, не храни илюзии, не искай нищо в замяна, просто приема нощта.
Тя е единствената билка, тя е истинска, не деня, Тя ти дава отговорите.
Който живее само денем, той е сляп и никога няма да научи за Песента!
Събуждаш се една сутрин и до теб спи англел, до теб спи Слънчевата Светлина.
Просто ставаш от леглото и си сипваш водка с грейпрфрут, просто не се намесваш.
Дори и да нямаш шанс да докоснеш жив ангел, ти имаш честта до си до него,
ти си част божественото, да си част от нещо живо, дори когато си умрял.
Тихо, стъпвай тихо когато излизаш от стаята. Ти вече си никой.
Вече си потънал, отново си потънал, потъвай сам, остави любовта.
Сипи си коктейла, сърцето е пронизано, стар боец, раните ще зарастнат.
Оттегли се, нямаш право да настигаш бързите лодки, оттегли се кучи син такъв!
Ти си нищото в мрака, ти си отчаяние в чист вид, недоверие в реалността.
Нощта те познва, изгрева - не! Колко ще продължи тази шибана борба?
Колкото трябва! Колкото издършиш, колкото можеш да понесеш въпреки всичко...
Ти вече знаеш, това пак ще се случи, това е заложено в теб, това е любов.
Дишай, друсай се с този опиат, пий от тази измама, опитай пак и пак.
А е толкова красиво, толоква лирично някак, а е толкова сладко,
че когато се събудиш сутрин до Слънчевата Светлина
и ти се иска да си мъртав за да възкръснеш, да си друг.....а не можеш!