Постинг
16.10.2012 14:46 -
Пътят крещи името ми
Автор: merkator
Категория: Поезия
Прочетен: 4187 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2012 14:49
Прочетен: 4187 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 16.10.2012 14:49
Когато осъзнаеш, че си сам на този свят,
всичко се пречупва през светлините на нощните лампи
и ти се прибираш в мизерната си квартира
съпроводен от лая на бездомните песове,
а пред входа те чакат кварталните пишлемета
за да те набият и унижат,
после си събираш счупените очила,
миеш си лицето в мръсната мивка
и си сипваш питие, палиш цигара
и пускаш шибания телевизор,
по който дават разни лайняни хора,
които си мислят, че са значими,
заспиваш уморен и пиян,
ставаш сутрин, чудиш се,
коя от трите чисти тениски да облечеш,
защото трябва да отидеш на работа,
защото трябва да си платиш наема и тока
и няма на кого да се обадиш,
няма пред кой да поплачеш
няма с кой да се смееш
чакаш да дойде нощта
и светлините на лампите
и отиваш в кварталната кръчма,
където всички те гледат със съжаление,
смесено с презрение,
понякога намираш някоя наркоманка,
която да изчукаш и после да пишете поезия,
и вече светът се затваря около теб,
намираш се в собствена крепост,
танцуваш мръсни танци,
разхождаш се по боксерки
по коридорите на общежитието,
но все още си най-самотното същество на планетата
и утеха няма за ренегата,
знаеш, че утре ще заминеш,
че никой няма да разбере
и никой няма да попита къде си.
После идват събота и неделя,
виждаш се с децата си, които си изоставил,
те не те разбират, защото предателите никой не ги разбира,
слушаш блус в някой нощен клуб,
напиваш се с някоя алкохоличка,
гледаш светлините зад бара
и пак си сам сред празнуващите блудници,
пак политаш сред мислите си, сред повяхналите си мечти,
без които не можеш,
без които не можеш да си поемеш дори глътка въздух,
плачеш навън, докато пушиш,
чакаш да дойде проклетата зима,
когато ще си събереш багажа
и ще се махнеш от този сатанински град,
опитваш се да забравиш миналото,
да си представиш смъртта си,
да разбереш, че нямаш бъдеще,
да убиеш последните искри надежда,
че си човешко същество.
Когато осъзнаеш, че си сам на този свят,
сълзите никога не спират,
песента няма край,
книгата не свършва,
а пътят крещи името ти...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол