Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2012 14:46 - Пътят крещи името ми
Автор: merkator Категория: Поезия   
Прочетен: 2553 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 16.10.2012 14:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Когато осъзнаеш, че си сам на този свят,
всичко се пречупва през светлините на нощните лампи
и ти се прибираш в мизерната си квартира
съпроводен от лая на бездомните песове,
а пред входа те чакат кварталните пишлемета
за да те набият и унижат,
после си събираш счупените очила,
миеш си лицето в мръсната мивка
и си сипваш питие, палиш цигара
и пускаш шибания телевизор,
по който дават разни лайняни хора,
които си мислят, че са значими,
заспиваш уморен и пиян,
ставаш сутрин, чудиш се,
коя от трите чисти тениски да облечеш,
защото трябва да отидеш на работа,
защото трябва да си платиш наема и тока
и няма на кого да се обадиш,
няма пред кой да поплачеш
няма с кой да се смееш
чакаш да дойде нощта
и светлините на лампите
и отиваш в кварталната кръчма,
където всички те гледат със съжаление,
смесено с презрение,
понякога намираш някоя наркоманка,
която да изчукаш и после да пишете поезия,
и вече светът се затваря около теб,
намираш се в собствена крепост,
танцуваш мръсни танци,
разхождаш се по боксерки 
по коридорите на общежитието,
но все още си най-самотното същество на планетата
и утеха няма за ренегата,
знаеш, че утре ще заминеш,
че никой няма да разбере
и никой няма да попита къде си.
После идват събота и неделя,
виждаш се с децата си, които си изоставил,
те не те разбират, защото предателите никой не ги разбира,
слушаш блус в някой нощен клуб,
напиваш се с някоя алкохоличка,
гледаш светлините зад бара
и пак си сам сред празнуващите блудници,
пак политаш сред мислите си, сред повяхналите си мечти,
без които не можеш,
без които не можеш да си поемеш дори глътка въздух,
плачеш навън, докато пушиш,
чакаш да дойде проклетата зима,
когато ще си събереш багажа
и ще се махнеш от този сатанински град,
опитваш се да забравиш миналото,
да си представиш смъртта си,
да разбереш, че нямаш бъдеще,
да убиеш последните искри надежда,
че си човешко същество.
Когато осъзнаеш, че си сам на този свят,
сълзите никога не спират,
песента няма край,
книгата не свършва,
а пътят крещи името ти...
 



Гласувай:
2
0



1. anibel - Дано е само стих...
16.10.2012 16:57
написан по най-прекрасния начин... Човешкия...
Но, ако не е...
цитирай
2. анонимен - много добро!
17.10.2012 07:40
поздрав! оси4ката
цитирай
3. merkator - WASP
17.10.2012 10:00
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merkator
Категория: Политика
Прочетен: 338663
Постинги: 235
Коментари: 766
Гласове: 1214
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031