Постинг
03.08.2012 16:53 -
И потънах...
И потънах...
Знаех, че потъвам, знаех, че се давя,
но потънах щастлив и просто потънах.
За един миг, за един ден...има ли значение?
Теченията носят мъртвото ми тяло, пътувам мъртъв.
Но все още имам спомени.
Красотата ме заобикаля, тя е вътре в мен.
Разложен труп на безбожен романтик,
сини мечти, несбъднати приживе,
но дишащи в отвъдното.
Потънах примирен, но горд,
не се предадох до последно.
Плачех всеки ден, но не плаках накрая.
Сега нямам лице, няма сълзи.
Колкото по-дълбоко, толкова е по-красиво.
Усещам го. Това е смахнатия рай на удавника.
Това е извора на безсмъртието.
Минава миналото, като звяр поглъщащ жертвата си.
Вълните ме носят, рибите ме изяждат.
Очите ми са все още сини.
Всичко е някак странно, като в луд сън,
но аз съм този, който е пожелал,
аз съм този, който е погълнал живота си.
И потънах...
Знаех, че потъвам, знаех, че се давя,
но потънах щастлив и просто потънах.
За един миг, за един ден...има ли значение?
Теченията носят мъртвото ми тяло, пътувам мъртъв.
Но все още имам спомени.
Красотата ме заобикаля, тя е вътре в мен.
Разложен труп на безбожен романтик,
сини мечти, несбъднати приживе,
но дишащи в отвъдното.
Потънах примирен, но горд,
не се предадох до последно.
Плачех всеки ден, но не плаках накрая.
Сега нямам лице, няма сълзи.
Колкото по-дълбоко, толкова е по-красиво.
Усещам го. Това е смахнатия рай на удавника.
Това е извора на безсмъртието.
Минава миналото, като звяр поглъщащ жертвата си.
Вълните ме носят, рибите ме изяждат.
Очите ми са все още сини.
Всичко е някак странно, като в луд сън,
но аз съм този, който е пожелал,
аз съм този, който е погълнал живота си.
И потънах...
Търсене
Блогрол