Всички неща са подредени правилно.
Аз минавам през тях и ги разбърквам,
като лодка през пасаж паламуд.
Хаосът е вечен и е най-сигурната формула.
Човеците се мъчат да сложат всичко в рамка,
уютна, сигурна и разбираема.
Лична рамка, егоистична, но несъществуваща.
Пречупваш нещата през себе си
и се опитваш цял живот да ги подредиш.
Планове, предвиждания, илюзии...
Аз съм една лека усмивка на Господ,
едно леко намигване, нямам време да рамкирам.
Просто минавам за малко от тук.
Като самотен делфин сред океана на подредените неща...

bravo