Когато ми липсваш се чувствам счупен,
като урната на безимен художник
оцветена в ярки, но посивели цветове
и забравена в самотен параклис.
Ръцете ми не могат да рисуват,
очите ми са празни ями,
сърцето ми е стръв за лешоядите,
които почистват от ненужно съществуване.
Разпиляна прах, вездесъща сивота.
Зимно мълчание, притихнали птици.
Сковани ледени гори.
Покоят на мъртъв отшелник.
Няма рамка в която да се побере
отсъствието на топлите ти думи,
контурите на силуета ти,
който сътворих без четка.
Гледам от стъклен саркофаг,
чакам на последната гара,
взирам се сред морската шир,
пускам писмо в бутилка.
Загасва факелът от рози
и тръните се посипват
след мен в пещерата
на пепелта от илюзии.
Изгубих силата си,
вече не съм аз,
искам само
да си до мен,
да си тук,
такава,
каквато
ми липсваш,
такава,
като в онази, три пъти проклета, нощ...

dobro utro druje mili.....haresa mi stihotvorenieto

Добро да бъде и за теб, Иги :))) ... радвам се, че се обади!