Постинг
04.09.2009 19:01 -
Вяра...
Има някаква нежност, която оцелява в човешкия ад.
Сред локвите кръв, гной и лъжи, има едно цвете,
което е истински феникс на абсурда.
Стъпквано, убивано по хиляди невъзможни начини,
то пак си пробива път сред изпражненията на хорските души.
И отново е чисто и недокоснато, както винаги е било.
Дори преди Първият взрив на Вселената,
нежността е чакала в тихо и студено семе.
Тя е чакала, този който ще може да я отгледа,
да я съживи и въпреки безбройните си несъвършенства,
да я използва и оцени. Има някаква коварна нежност...
...която ме кара все още да вярвам!
Сред локвите кръв, гной и лъжи, има едно цвете,
което е истински феникс на абсурда.
Стъпквано, убивано по хиляди невъзможни начини,
то пак си пробива път сред изпражненията на хорските души.
И отново е чисто и недокоснато, както винаги е било.
Дори преди Първият взрив на Вселената,
нежността е чакала в тихо и студено семе.
Тя е чакала, този който ще може да я отгледа,
да я съживи и въпреки безбройните си несъвършенства,
да я използва и оцени. Има някаква коварна нежност...
...която ме кара все още да вярвам!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол