Постинг
07.05.2009 01:55 -
Утрото на самотата
Нощите са пусти и самотни,
като черните очи на череп.
Нощите са пълни със звезди омайни,
хилядите свещи в гробница от камък.
Луната пие бяло вино и не спи,
когато Слънцето отмаря.
Лудите танцуват, викат и ограбват
сънища на дневните душици.
Мека хлад и черна пяна
е покрила всеки град на хората със сенки.
Сам в лодката е и рибаря
с фенер, гребла... запалена цигара.
Плиска се мастилено морето
сляло се в едно с нощта в забрава.
Мрежата е тежка и въжето
пие от плътта на право.
Лунените люспи се изсипват пред кърмата,
лодката тежи от риба.
Пак сред утрото на самотата
в кръчмата ще се напие,
на закачалка, точно до вратата
душата му ще продължи да гние.
Кой ще съди греховете на рибаря
щом нощта е като черните очи на череп...
като черните очи на череп.
Нощите са пълни със звезди омайни,
хилядите свещи в гробница от камък.
Луната пие бяло вино и не спи,
когато Слънцето отмаря.
Лудите танцуват, викат и ограбват
сънища на дневните душици.
Мека хлад и черна пяна
е покрила всеки град на хората със сенки.
Сам в лодката е и рибаря
с фенер, гребла... запалена цигара.
Плиска се мастилено морето
сляло се в едно с нощта в забрава.
Мрежата е тежка и въжето
пие от плътта на право.
Лунените люспи се изсипват пред кърмата,
лодката тежи от риба.
Пак сред утрото на самотата
в кръчмата ще се напие,
на закачалка, точно до вратата
душата му ще продължи да гние.
Кой ще съди греховете на рибаря
щом нощта е като черните очи на череп...
Няма коментари
Търсене
Блогрол