Ръцете ми са в рани.
Кръвта сред вълните си измивам
и солта се храни
със сънища и със плътта ми.
Очите ми попиват сетните лъчи.
Слънцето умира неуморно,
а потта ми пак люти.
Лято е ...и е тежко, и е морно.
Отпивам бяло вино жадно
сякаш устни е на ничия жена.
Сякаш идва от морето хладно,
от изба на вдовица тъй сама.
Ръцете ми са в рани,
но остана ми и капчица душа!