Изтупвам прах от спомените и ги убивам за последно.
Слагам черната качулка и пускам мелачката за месо.
Палачът никога не гледа жертвите в очите.

Студ, виелици и сняг. Проклет бъди месец март, умри сред цветя и синьо небе! Уви, за сега зимата убива всеки порив на закъснялата пролет. Но поне между сивите панелки е бяло и чисто, калта се е скрила позорно под снежинките, а хилядите к...

Проблемите в тази държава и в начина на мислене на българския народ се виждат още към края на турското робство. Един свят наивник се опитва да пробуди от уютния сън "поробените". Васил Левски с кански мъки прави не възможното за да обясн...

Пустиня! Жълта, суха и гореща. Едвам пристъпвам. Влача се бавно и с последни сили. Жаден съм. Потя се. Дрипите по мен се свличат на парцали след всяка моя крачка. На главата си съм увил подгизнала хавлиена кърпа. Виждам пред мен висока д...

Вървя по тротоарите, прескачам локви.
Стъпвам из разплаканата нощ
и лунните сенки се разбягват,

Стоях си на високата маса в средата на бара, точно пред групата, която дънеше неконтролируемо. Чувах шест струнния бас все едно беше включил жака в ухото ми. Пиех някакво странно питие, което бармана приготви специално за мен. Малко блуд...

Когато завали в сърцето ми,
когато облаци напълнят очите ми,
когато от стрехата капят сълзите ми,

Когато и да отивах, когато и да си тръгвах от блока на майка ми, момичето стоеше или на площадката пред асансьорите или на вън в беседката. Винаги сама, винаги мълчалива и оглеждаща всеки минаващ. Настойчиво, без срам или притеснение. Ед...

Нощем спя и си мисля за теб, денем вървя и те сънувам.
Сутрин измивам лицето си със сенките в очите ти,
вечер допивам бутилката с ферментирали сълзи.

Вървях по плочките с отблясъци от магазини, кръчми и барове. Тротоарът беше мокър от топящия се сняг и сякаш излъчваше собствена светлина. Следях с поглед играта на цветовете и се разминавах с разни забързани хора без да виждам лицата им...

Тъгата нахлува през празните ми очи.
Ледени кристали разкъсват вените ми
и изтича последната топлина,

Лао Дзъ го е казал, Лао Дзъ го е изкрещял. С пресипнал от глад глас, така че да го запомнят ниските жълти хора около него, защото господин Лао не е имало как да го запише, без да се прецака сам. Малко преди да се изцепи с пълно гърло на ...