Ботуши с полепнала кал.

Смрад и студена воня.

Сам сред безлична печал.

Заплюта, Луната и тя е сама!

Вълните на морския бряг

отмиват съсиреци кръв.

Телата от конския впряг

са за рибите стръв.

Крака от изтръпнала страх.

Посивели от рани и скука,

покрити от древната прах.

Душа на касапската кука.

Пуста рибарска колиба...

чайки обират плътта.

Кръчмарят с вино полива...

Не вярна е някак скръбта!

Не виждат слепи очи.

Не сещат чужди ръце.

А сърцето пак кърви...

...убито е със перце!

Искам сам да плувам

в старата и черна нощ.

Русалки диви да ловувам.

Да съм жреца с последния нож.

Ботушите покрити с кал

с кръвта им да измия.

Не искам да съм спал,

и последното ще си изпия!

Гробище на края, до брега.

Кръстове на срамни атеисти.

Къде започва, там света?

Огърлица от рубинени манисти!

Сърца на морските девици

нанизани на лепкавата връв.

Прояденият кръст от дървеници...

...е салът който тръгва пръв!

 22.02.2009

           На Крис Маккендлес.