Почнаха първите есенни дъждове. Слаби, но уверени. Обичах да наблюдавам смъртта на лятото. Силата на слънчевите лъчи отслабваше, усещаше се по-хладния въздух, сякаш до сега крил се сред възвишенията. Сиви облаци затвориха очите на ослепи...

Колко е тихо когато на бърдото вятъра те подмине.
Долу се вижда морето, а то е всичко.
Стоя на края на нещо, което е начало.