Когато изгубиш живота си,
когато се събудиш в тъмното,
когато си Никой...

Очертанията ти, силуета ти...топлота.
Не мога да спра да се взирам в тях.
Пестеливата светлина на нощен клуб.

Един приятел ми разказваше как веднъж в Родопите се наял с "компот" от гъби. От тези "странните" гъби, които те свързват с други, паралелни светове. Три дни се лутал из балкана без да може да намери селото в което живеел. Бил се с орли, ...

Вървя бавно сред изгорялата трева. Пепеливо жълто поле с изоставени, ръждясали нефтени сонди. Платото между Камен бряг и Тюленово. Вървя бавно, защото е адска жега. Виждам края на платото, виждам назъбените варовикови скали и морето след...

Един умира, друг тръгва към смъртта...
Един е цвете, друг е трън...
Няма добър или лош сред човеците...

Ставам сутрин от канапето,
измъквам се от спалния чувал,
включвам бойлера,

Точно толкова съдби,
колкото танцуващи звезди
примигват в небето.

Душата ми е черен катран,
сърцето препълнен пепелник.
Над планината скупчени облаци.

"Дръж въжето моряко!"
Лодката отдавна отплава капитане,
лодката отдавна потъна.

Капките дъжд ми говорят по покрива на крайбрежната каравана.
Приказват ми, поучават ме, съветват ме...
Само тях слушам, тях и Вангелис, тях и мъдрия солен безкрай.

Колко глътки болка трябват
за да завали дъжд от сълзи?
Кога зората е несигурна

Вечер е. Не, нощ е!
Сам съм, както винаги.
Когато си сам