Спокойно, всичко е наред!
Сутрин виждаш идиот в огледалото,
да, това си ти.

 -Ти си голямо прасе! - беше на осемдесетина години и знаеше, че съм прасе.
 - Имам ли избор? Раждаш се прасе, умираш шибана свиня! - малко ми стана неудобно заради белите му коси. Този изказ не беше от неговия свят, но пък аз бях пиян ...

Преди и след това.
Надежда?!
Остави ги тези глупости.

Събуждам се в два и половина. Спал съм един час. Пускам телевизора, дават Олимпиадата в Лондон. Плажен волейбол - жени! Точно под прозорците на английската кралица! Прекрасна гледка. Прекрасни момичета с прекрасни екипи. Отварям една бир...

Живея така сякаш те няма, но това не е живот.
Усещам косите ти в прегръдките си, но мириса го няма.
Сънувам очите ти, но не виждам погледа ти.

Колко можеш да измъчиш душата си,
колко можеш да изстискаш от нея,
докато не те предаде?

Понякога времето спира, понякога аз спирам времето,
понякога то ме спира, понякога е безкрайно.
Тихо се промъквам, влизам през забранените врати,

Скоро ще умра... - казах аз.
Защо? - попита тя.
Защото искам ти да си моята последна любов. - отговорих аз.

Вървя по улиците, ръцете са ми в джобовете и нищо няма значение.
Сменям бар след бар, отварям нова кутия цигари.
Нощта е гореща, хората се мотаят сред задуха, аз също.

 И потънах...
Знаех, че потъвам, знаех, че се давя,
но потънах щастлив и просто потънах.

Вътре в мен, тече по вените, изпълва тялото и душата. Топло е, непоносимо е, живо е. Всички мъртви клетки оживяват, всички мъртви мечти се завръщат. Не мога да седя, не мога спя, не мога да дишам. Пуша цигара след цигара, пия чаша сле...

Колко време трябва, колко животи трябват за да разбереш, какво е любов...
Тази, която наистина пронизва сърцето ти, без заобиколки, без компромиси.
Кога, в годините, разбираш истината, кога спираш да се съмняваш в себе си.