Чувала ли си как пропастта привлича и дърпа,
надвеселите се любопитно, от високите скали?
Как бездната тегли смелчаците и как зове
с нежен повей, жертвите в своя капан.
Виждала ли си необята на губещия се хоризонт
над дълбоката, безмълвна  котловина?
Чувала ли си песента на самотните урви
сред гигантските плата на саморазрушението?
Как ехото повтаря упорито мантрите на безумието,
щом докосне дъното на паническия страх.
Виждала ли си как се рее над алчната пропаст,
подиграващият се орел и как Слънцето се крие в сянката му?
Чувала ли си за момчето пристрастено към Бездната,
превърнала се в неземна самодива?
Как скочило, разпервайки ръце, вярващо...
че ако Тя го обича ще му даде крила?
Виждала ли си г празния гроб на влюбеното момче,
което никога не паднало, предадено от пропастта?

zdravei..hubavo.., no tejko stihotvoreniq..ti napravo me ubiva6 s tvoite dalboki filosofski razmisli.. za6to si tolkova tragi4en 4ovek

Не съм трагичен, мисли за мен по-скоро като за комичен образ от глутницата ездачи на Хаоса! :)))

ne mi izgejda6 na komi4en obraz...daje i na snimkata si kato ne6tasten maj..neznam ..az taka vijdam ne6tata.., no vseki znae sebe si

Ако всеки знаеше себе си, света щеше да е едно прекрасно място ;)