Нощем спя и си мисля за теб, денем вървя и те сънувам.
Сутрин измивам лицето си със сенките в очите ти,
вечер допивам бутилката с ферментирали сълзи.
Плувам сред времето и се подигравам с часовника,
ако искам ще те намеря и сред миналото,
ако искам ще те настигна и в бъдещето.
Недокосната и непритежавана, тялото си подари на Царя,
сърцето ти е мое, да пием за просяка пред замъка
с туптящата стъкленица в самара.
И да тръгна, и да остана,
и да потъна, и да излетя...
кой ще поиска да граби от несретника по пътя?
Кой ще оцени сърцето, чието име знае само просяка?
Нощем паля огъня със снимките ти, денем те рисувам.
Сутрин закусвам с усмивките ти скрити в пазвата ми,
вечер се напива от не свършващата бъчва с любов...