Отворих вратата на тоалетната. Вонята на застояла урина ме лъхна без изненада. Плочките бяха изпръскани в кафяви петна. Незнайни художници, незнайни безнадеждни души и отделителни системи. Изпиках се и се върнах в задименото помещение пълно с алкохол и странни хора. Аз бях част от утайката в този храм на обречените. Чувствах се добре. Поръчах още джин на умореното момиче от бара и то с досада погледна в очите ми.  Нищо не видя и наля питието, добави тоник с парче съсухрен лимон. Пак е нещо.
 Беше два след полунощ. Да, това е част от живота ми. Не бях не доволен или погнусен. Възприемах всичко като неизбежна съдба, като част от играта, която сам си бях избрал. 
  На барът до мен се облегна чернокосо момиче. Изгледах го продължително, защото беше красиво, дори сред оскъдната светлина и мъглата от мизерия и упадък. Задържах нахално поглед върху профила й, но тя не отмести очи от отрупаните с евтин алкохол витрини. Запалих цигара и не спирах да я съзерцавам. Нищо не исках от нея, нищо не исках от никой. Чувствах се уютно погълнат от анонимност.
 Момичето с черните коси поръча малка водка с сок от касис и седна на високия стол да изчака питието. Обърна глава към мен. Беше на истина красива. Аз стоях втренчен.
 - Здравей! - тя се усмихна и сякаш усетила липсата на агресивност от моя страна се отпусна и развесели.
 - Сам ли си? - попита чернокосата въпреки, че предварително знаеше отговора. Сега започна да се забавлява. Тя е като богомолка, а аз съм и флирт и жертва.
 - Не. Приятелката ми е до тоалетната. - отпих разсеяно от питието и продължих да я зяпам. Не ми се искаше да ме будалка.
 - Да бе! Коя ще дойде с теб в тази дупка?! - беше права. Няма как да доведеш жена на която държиш точно тук. Освен ако не си с курва.
 Не отговорих нищо. Реплики захвърлени сред шум и истинска музика. По уредбата звучеше Джон Лий Хукър. Добре, тръгвай си мила. Напусни потъващия кей.
 - И защо трябва да ме лъжеш? Просто си говорим. - бях лесна плячка. Но знаех, че никога, дори някакви безсмислени думи, не са " просто си говорим" между мъж и жена.
 - Добре! Искаш ли да ти поръчам едно питие някъде другаде?
 - Става. Ще те чакам от вън. Само ще си взема чантата и якето. - остави чашата с водка непокътната и се отправи към масата си. Или по-скоро към облаците от дим и неутешими въздишки на обречени съдби. Как само звучи! Нощната поезия е за сенките на алкохолиците.
 Станах от стола и тръгнах бавно към тоалетната. Бях забелязал задния изход на заведението, точно до мъжката. Имах добра визуална памет, тренирана от безбройните провали и кръчмарски запои. Отворих вратата. Нощта ме посрещна с цялата си гостоприемност. Спрях първото такси и потънах в тъмнината на крайния квартал.
 Видях как пред бара ме чакаше момичето с черните коси. После се вгледах през стъклото на колата в отминаващите светлини на фабриките. Запалих цигара.