Събужда ме на изгревите синьото
и искам да докосна небесата.
Усмихва се на утрото Богинята
на твоите очи във светлината.

И може би било е тъй отдавна.
И може би изпускам вече влака,
но някога не съм го знаел явно
и дълго, и напразно съм те чакал.