Въвеждаш ме в мистичния си свят – сред звездни кули, в края на вселената. Разделям се със своя девствен свян, последвам те – неземно възродена.   Със име на принцеса ме кръщаваш. Повярвала, очаквам чудеса. И, без да зная как, за теб изгрявам – като най-нова огнена звезда.   И вече стават мои небесата – единствен дом за нашата любов. Дали това не се нарича "святост"? Ако Го срещна, ще попитам Бог.

Любов към Бог се изразява в обич към другите хора: ЛЮБОВ е Да слушаш, без да прекъсваш; Говорейки, да не обвиняваш; Давайки, да не съжаляваш Да се молиш всеки път!; Да отговаряш, без да спориш ; Да споделяш, да не забравяш ; Да се наслаждаваш, без да се оплакваш; Да се доверяваш без колебание; Да прощаваш, без да наказваш; Обещавайки, да не забравяш;

а по съдържание тя е зов към родината на нашето праначало отвъд звездите. Затова всяка истинска поезия е мистична по първосъщност. Радвам се, че срещнах тук въплъщение на най-позитивното мистично в поезия!

Поздрави, Ели!

Благодарна съм, че спирате добронамерено под стиха ми и с проникновен поглед откривате смисъла на казаното от мен.
Ведри и успешни да са дните ви!

Прекрасно, както винаги!
Поздравления! :)

Винаги ме насърчаваш с присъствието си.
'Благодаря ти!
Светли и успешни дни!

ПОЗДРАВИ И ОТ МЕН!

Винаги ме радваш, Роси...
Благодаря!