Постинг
01.09.2012 16:59 -
Огън от отвъдното
Автор: merkator
Категория: Поезия
Прочетен: 3685 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2012 17:32
Прочетен: 3685 Коментари: 8 Гласове:
8
Последна промяна: 01.09.2012 17:32
Понякога те създавам и стоиш до мен,
като сянка, като призрак.
После се разтваряш във въздуха
и изчезваш с първия повей.
Пак те намирам сред тъгата си,
най-неочаквано и пак те има,
но липсваш на сърцето ми
и то те вика, ти не знаеш,
но идваш защото,
когато някое сърце моли,
няма стени,
няма крепост,
няма разстояние,
няма време,
които да спрат вика му.
Слушам музика и
ти си във всяка нота,
а всеки тон се забива
в душата ми
и тя е цялата в кръв,
но няма болка,
има само безкрайна страст
и аз продължавам
да те създавам от нищото,
защото ми липсваш всеки миг,
защото така съм устроен,
защото вече нищо няма значение
и аз умирам бавно,
щом взема късовете от сърцето си
за да те платя на вселената
и да те превърна в моя мечта...
И, когато тръгна
по дългия път към ада,
дори сатаната ще прояви
за първи път милост
и ще ме пусне да бродя,
като горящ дух,
сред слепите хора
и само ти ще ме виждаш,
и само аз ще те виждам,
защото те обичам,
а когато обичам
зад мен, в мен и пред мен
всичко е пепел, всичко е огън.
И отново ще те създам от нищото
и ще си моя,
дори и да не знаеш....
като сянка, като призрак.
После се разтваряш във въздуха
и изчезваш с първия повей.
Пак те намирам сред тъгата си,
най-неочаквано и пак те има,
но липсваш на сърцето ми
и то те вика, ти не знаеш,
но идваш защото,
когато някое сърце моли,
няма стени,
няма крепост,
няма разстояние,
няма време,
които да спрат вика му.
Слушам музика и
ти си във всяка нота,
а всеки тон се забива
в душата ми
и тя е цялата в кръв,
но няма болка,
има само безкрайна страст
и аз продължавам
да те създавам от нищото,
защото ми липсваш всеки миг,
защото така съм устроен,
защото вече нищо няма значение
и аз умирам бавно,
щом взема късовете от сърцето си
за да те платя на вселената
и да те превърна в моя мечта...
И, когато тръгна
по дългия път към ада,
дори сатаната ще прояви
за първи път милост
и ще ме пусне да бродя,
като горящ дух,
сред слепите хора
и само ти ще ме виждаш,
и само аз ще те виждам,
защото те обичам,
а когато обичам
зад мен, в мен и пред мен
всичко е пепел, всичко е огън.
И отново ще те създам от нищото
и ще си моя,
дори и да не знаеш....
Да.Така се случва. Понякога. За съжаление.Чувството ми е толкова познато.
Поздрави.
Прекрасно сте го написали.
цитирайПоздрави.
Прекрасно сте го написали.
;)
цитирай
3.
анонимен -
"...поначало моите мечти никога от този свят не са били."
01.09.2012 17:57
01.09.2012 17:57
Някои думи остават завинаги неизречени...някои неща-неизживяни...но посланието е толкова силно,че е способно да руши стени...между две вселени,два свята,две измерения...и да достигне до този,когото трябва...Тя те чува и разбира.
цитирай...сигурно, но не буквално!
цитирай
5.
анонимен -
Допускам,че е...
01.09.2012 18:31
01.09.2012 18:31
...магьосница! :)
цитирайСамо че не съм сигурна кое е по безболезнено и поносимо:
"И отново ще те създам от нищото
и ще си моя,
дори и да не знаеш...."
...или да се опитате да забравите...ако можете...
цитирай"И отново ще те създам от нищото
и ще си моя,
дори и да не знаеш...."
...или да се опитате да забравите...ако можете...
...
цитирайПак те намирам сред тъгата си,
най-неочаквано и пак те има,
но липсваш на сърцето ми....
и то те викa....
цитирайнай-неочаквано и пак те има,
но липсваш на сърцето ми....
и то те викa....
Търсене
Блогрол