Когато танцът е последен,
можеш да танцуваш и с дявола.
Можеш да потънеш на дъното,
а това е най-високото място на света!
От там се вижда всичко,
кристално ясно и неподправено.
Толкова е смешно,
че забравяш кой си и къде си.
Хорските мравуняци,
хорските тегоби,
Танцувай, танцува, танцувай...
На дъното всичко е позволено.
Дори и дяволът ти се отдава,
едно последно чукане, последна чаша.
После всичко е ясно и спокойно,
купона свърши мой човек,
влюбените спят или повръщат,
ти си обличаш официалния костюм
и тръгваш на една самотна разходка,
всички спят или повръщат,
отново си сам, но пък вече си свободен...

много мъдрост и неподправено за човешкото... и ,,човешкото,,
Много си прав за дъното и самотната разходка.
Харесах, разбира се...

Умееш страхотно да изразяваш и пресъздаваш състоянията
на душата-харесвам как пишеш.
Поздрави:))

....