Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2012 15:59 - Нощта на свинята
Автор: merkator Категория: Поезия   
Прочетен: 1105 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 20.08.2012 16:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 -Ти си голямо прасе! - беше на осемдесетина години и знаеше, че съм прасе.

 - Имам ли избор? Раждаш се прасе, умираш шибана свиня! - малко ми стана неудобно заради белите му коси. Този изказ не беше от неговия свят, но пък аз бях пиян и не ми пукаше много. Току що се бях бил с трима кретени и от носа ми течеше кръв. От устата също. В мелето изгубих очилата си и сега се цъклех в тъмнината. Беше нощ, след полунощ. Седях с този старец на пейка в парка. Намерих го след въргала. Всъщност той ме намери. Успя някак да ме сложи на пейката и седна до мен. Аз, ако бях на неговото място, щях да се уплаша. Скъсана тениска, една джапанка, целия в кръв, лъхащ на алкохол! Кой би ти помогнал, ако не ангел. Да, стар ангел, но това е живота, всичко се случва според теб, според това как живееш и как си решил да умреш.

- Не е така, Бог те е създал с право на избор, промяната е заложена в теб. Виждам в очите ти, че само живееш и се държиш като прасе, иначе не си такъв! Нямаше да те вдигна от асфалта, ако беше друго, повярвай ми.

- Абе теб не те ли е страх да стоиш в парка посред нощ? - времената са малко агресивни и докато опипвах подутото си око, се учудих, какво прави тук този старец.

- На моята възраст, няма от какво да ме страх. Дали ще ме убият или пребия? Имам два лева в джоба, какво може да ми се случи?

- Много работи. Защо не си стоиш в къщи?

- А ти, защо не си стоиш в къщи?

- Защото имам още малко време на този свят... - и ревнах като жена. Преди седмица лекарите ми казаха, че съм си съсипал сърцето и, ако продължа да пуша и пия ми остават два месеца, а ако спра шест. Щях да пукна от смях. Знаех, че нещо не е наред, защото бях изкарал един инфаркт и от известно време чувствах задух и болка в гърдите. После отидох да се прегледам, но вече бях на ясно,  какво ще ми кажат. Тези работи се разбират преди диагнозата, но човек е толкова жалък и суетен, че чака компетенто мнение за всичко. А интуицията я смята за някаква собствена заблуда. Колко сме тъпи и ограничени! Някакви мазни докторчета ми предложиха вариант - трансплантация. "Никога няма да сменя сърцето си с друго, с него съм преживял толкова много, че ви е бедна фантазията!" Те започнаха да се хилят, аз също. Хората днес си мислят, че такива "реплики" са от някакъв шибан филм, че са пошли, помпозни, изкуствени или пресилени. Хората днес не знаят как се живее и как се умира. Подписах декларация, че се отказвам от трансплантация, бях сто и седемдесети на опашката, повечето чакащи бяха под тридесет години. Довиждане, много поздрави.

А сега, един дядо ме питаше, защо не си стоя в къщи! Ами просто съм на финала, не мога да се предам, живея на ръба, винаги съм живял така и сега ще платя. Точка!

От носа почна да тече още повече кръв. Стареца ми подаде платнена носна кърпа, от онези старите, везаните.

- Ще я съсипя!

- Няма нищо, ти си ми дружката тази вечер!

- Никой ли си нямаш?

- Да, като теб съм, сам съм.

- Ама аз не съм сам, имам много приятели!

-А, защо аз трябваше да ти помагам, защо сподели с един непознат, че си отиваш скоро от този свят?

- Защото, каквото си поискам, това и правя! Всеки избира, как да премине през живота си, аз бях свиня, свинете умират сами!

- Не, не си прав, но това е друг разговор. Ако си готов предлагам да си тръгваме вече, достатъчно глупости надроби тази нощ.

- Добре, тръгваме. - станахме и той ме хвана под ръка. Оскъдното осветление проектираше много смешна картинка. Сенките ни сякаш се бореха една с друга. Майната му, и двамата знаехме достатъчно един за друг. Когато видях таксито, стареца го нямаше вече до мен. Изчезна като в шибан филм. Ок, няма проблем, алкохола и адреналина правят чудеса. Хората вече не вярват в тях, но чудеса има. Явно си го бях измислил - въображаем приятел на осемдесет години! Лошо няма, качвам се в колата и продължавам, имам още малко време, вече усещам края на пътя. Какво от това.

Сред дърветата на парка ми се привиждат слаба улична лампа и пейка. На нея седи познат силует. Да, един стар ангел, една последна интуиция!





Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anibel - Поздравления!
28.08.2012 01:32
Много ми хареса...
Последните два реда... В ТЯХ Е ВСИЧКО!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merkator
Категория: Политика
Прочетен: 356703
Постинги: 235
Коментари: 766
Гласове: 1214
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930