Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2012 13:58 - Банално
Автор: merkator Категория: Поезия   
Прочетен: 1800 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 16.08.2012 13:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Събуждам се в два и половина. Спал съм един час. Пускам телевизора, дават Олимпиадата в Лондон. Плажен волейбол - жени! Точно под прозорците на английската кралица! Прекрасна гледка. Прекрасни момичета с прекрасни екипи. Отварям една бира и паля цигара, не ми се спи. Нощта е хладна, мирише на прах за пране, защото когато се прибрах успях да простра. В кочината, в която живея, това е странна миризма. Обикновено вони на пепелник, алкохол и престояла храна. Разхождам се от стая в стая, коментатора ме дразни, махам звука и включвам радио. Кой, по дяволите, се е сетил да пусне Пинк Флойд. Този човек няма милост, та аз страдам. Трябва ми някакво реге, ебати! Обличам се и тръгвам да търся отворен бар. Квартала е тих, вече е понеделник, всички спят, за да са свежи за поредната говняна седмица. Питам се, защо Господ не си направи поне веднъж майтап и не почне да сбъдва мечтите на човеците. Леле, какъв хаос ще настане, каква кланица! Ще се спукам от смях, гледайки апокалипсиса.
 Барманката ме е запомнила, веднага ми сипва сухо мартини със зелени маслини. Барът не е нищо особено, но е уютен, някак вехт, но имам чувството, че съм си у дома. А аз дом нямам. Живея на много места, там където ме е отвее вятъра. После се чудя, когато приятелите ме наричат вятърничав. Отпивам и слушам гласовете на нощните пияници около мен. Искам да се сбия с някой. Поръчвам си кафе. Момичето на бара е учудено, аз също. Всичко е наред. Тръгвам към един рок клуб. Нощта трябва да бъде убита, трябва да дойде утрото, в което ще се преродя в поредното чучело, бродещо сред нищото.
Най-после съм уморен и се прибирам в общежитието, където съм наел квартира. Спи ми се. Събличам се и падам на леглото, кръга е затворен.
Утре ще е друг ден, уж друг. Всичко в мен е сбъркано, всичко в мен е чиста проба лудост. Всичко в този свят ми изглежда нереално, като в някаква проклета мъгла от чувства. Хората вече не чувстват, събуждат се сутрин и отиват на работа, мислейки за пари, коли, данъци и сметки. Знам, че аз съм сбъркан, но това не променя нещата. Все още съм тук, не знам защо, но съм тук. Има една единствена дума, която крепи съществуването ми, която ме задържа да не се разпадна...любов. Колко банално...





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. an2 - ))
13.08.2012 14:02
Вонегътовски...
преди поне беше Хемингуейковски))
цитирай
2. merkator - ;)
13.08.2012 14:07
Хаос!
цитирай
3. anibel - Още когато...
13.08.2012 16:24
те прочетох за първи път ми се искаше да ти кажа, че
ми се четеше нещо такова, като това...
Проза... Но точно в този дух...
Много ми хареса!
Много....
цитирай
4. merkator - Благодаря ти Анахид!
13.08.2012 16:56
Благодаря ти...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merkator
Категория: Политика
Прочетен: 494070
Постинги: 235
Коментари: 766
Гласове: 1216
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031