Понякога времето спира, понякога аз спирам времето,

понякога то ме спира, понякога е безкрайно.

Тихо се промъквам, влизам през забранените врати,

бягам през прозорците, никога не се връщам.

Когато всички спят, аз съм крадеца на сънища,

когато всички танцуват, аз съм човека плачещ в ъгъла.

Няма часовник, който да не съм счупил,

няма място в пустинята, където да не съм бил.

Илюзии, мечти, сънища – песъчинките във времето,

моите зеници, моите въображаеми приятели.

Няма утре, няма вчера, има само стъпки

оставени в утрото, когато ти беше сбъднат блян...