Скоро ще умра... - казах аз.
Защо? - попита тя.
Защото искам ти да си моята последна любов. - отговорих аз.
Не говори така! - притесни се тя.
Не говоря аз, говори сърцето ми. - притесних се и аз.
Но тогава няма да си с мен? – учуди се тя.
Винаги ще бъда с теб, само така винаги ще бъда с теб... – казах аз.
Пак си пиян! – нацупи се тя.
Така е. – съгласих се аз.
Защо не можеш да си нормален, като другите? – ядоса се тя.
Защото имам теб! – опитах се аз.
Не искам да умираш, никой не искам да умира заради мен! – каза тя.
Това не зависи от теб, не зависи и от мен. – побързах аз.
Не ми даваш покой с твоите думи! – отново се нацупи тя.
Няма покой, когато обичаш. – позамислих се аз.
Не искам повече да ми говориш за смъртта! – проплака тя.
Добре, но това няма да я спре! – отпуснах се аз.
Защо? – попита тя.
Защото скоро ще умра... – казах аз.
08.08.2012 17:25
Бог да те пази!!!
08.08.2012 17:54
много е истинско...и малко плашещо...
може би затова въздействието е толкова силно
емоционално за да ми хареса...
Но...
за мен бе малко наивно...
Поздрав, ще те прочета назад...
Дано не си персонажа на лирическия герой!
Дано умреш след много,много години :)