Много пътища, много пътеки...

Кръстовища, отбивки, спирки.

По гарите спят душите на самотниците.

По тротоарите свирят отшелници.

Пробивам гърдите си

и с ръка изваждам сърцето си.

Хвърлям го на север,

аз тръгвам на юг.

Ако се срещнем някой ден

няма да се познаем,

аз ще бъда сляпо плашило,

то - празна бутилка от вино.

Пътят е само един и е самотен,

всичко друго е мъгла от розов прах.

Кръстовища, отбивки, спирки…

Всичко, което знам

се побира на върха на една карфица.

Там, с дяволите.

Всичко, което не знам

е пред мен, там зад ъгъла.

Летя напред с всички сили,

Пълзя, търкалям се, тичам.

Ще срещна сърцето си

и заедно ще забием кръста.

Път без изход…