Има нещо в сърцето ми.

Някаква заблудена светулка.

Изгубен пламък, сладка болка.

Нощем, когато мечтая на глас,

боли най-много.

Тъжни думи, самотни слова

изречени и загубени.

Но има нещо в сърцето ми,

което е малко и диво,

искрата преди пожар,

първата капка дъжд

преди пороя,

малката, почти невидима вълна

преди бурята.

Нещо интимно, което се спотайва

и мълчи заговорнически.

Сърцето и душата

танцуват някакъв мръсен танц,

тайно от мен, скрити в нощта.

Чувам само музиката,

чувам тихите им стъпки.

Все още има нещо в сърцето ми…


    На Роси...