Да останеш сам...
Наистина сам!
Сам, без нужди, като тибетски монах.
Да останеш сам...
Да зарежеш всичко и всеки,
да убиеш всичките си нужди и потребности,
да оцеляваш сам, да погубиш сърцето си.
Да останеш сам...
Не за ден, два!
Не за година.
Не за някой, за себе си.
Да се огледаш в безпристрастието,
в студенината на безразличието,
да направиш крачката...
...от която всички ще страдат
и всички ще те проклинат.
Да останеш сам...
Мамка му, наистина да останеш сам!
Да се пребориш с егото си,
борещо се да докаже, че си достоен.
Да се потопиш в сънищата,
които не водят до никъде.
Да поемеш пътя на безвремието...
Да останеш сам...
Като слепец в пустиня,
търсещ пресъхналия извор,
надявайки се, че никога няма да го намери.
Да не искаш нищо, за да не получиш нещо,
 от което ще зависиш.
Тялото ти ще е немощно,
духът ти сломен,
сърцето ти...скелет на пустинен плъх.
Да останеш сам...
Греховете са погребани,
съмненията удавени,
болката...
...болката прокудена,
като предател в крепостта
на Царството на Любовта.
Да ходиш бос,
тъпчейки спомените си,
да палиш огън,
изгаряйки миналото си,
да се родиш в бъдещето си.
Да останеш сам...
Сам!
Няма нужда да поемаш обидите,
няма нужда да постигаш ненужното,
няма нужда да се търсиш сред хората...
Няма да е бягство от сeбе си,
няма да е ритуал на самосъжаление,
няма да е  в рамките на общоприетото.
Да останеш сам...

Кой ще те осъди?
Кой ще нахрани себелюбието ти,

когато няма да чуваш воплите

на заблудените съдници,

свикнали да убиват различното?

Когато искаш да сложиш Точката,

помечтай за многоточието...

то е винаги пред теб!

Да останеш сам...

Без път назад,

без умилкване около Съдбата,

без кухи молитви пред Господ.

„Богородица ще се грижи за теб момче!“

Нарисуваните светове са кошмара на вярващите.

Огледалото е пътеката към космическа самота...

Сбогом, сбогом със себе си,

сбогом на Имането...

Това, което искам е немислимо,

това, в което вярвам е лудостта на Самотата!

Да останеш...сам...

да сломиш стената,

да получиш безвремие

за да осмислиш шибаната плът

сред осраната „реалност“...

Вулгарно?

Не...Мечтана Самота!