Лутам се сред гори от хорски химери,
студени, целите покрити с прах, егоистични.
Самотата сред посредствената тълпа
е по-страшна от милиони години в ада.
Кой съм аз, че да съдя чуждите сърца?
Кой съм аз, че да имам претенции?
Скитащ се, без право на мнение?
Всичко вече е подменено,
всичко е един шибан декор.
Мъже и жени в строги, сиви костюми,
деца изцъклени в монитора.
Как да не се изгубиш,
когато "компа" и "нета"
подмениха Христа и синьото небе?
Подмениха реалната красота!
Вътре и вън...
Тичам сред поредица от грешки,
давя  се...сред собствените си илюзии,
сенки на един вълчи живот.
Зимният вятър на моето огорчение.
Преспи поглъщащи хоризонтите.
Протеста на глупака,
дръзнал да бъде забелязан,
да бъде себе си, макар и вехт,
макар и в безвремието си.
Единакът не е самотен, когато е сам.
Той умира сред своите.
В глутницата, умира последната му надежда...
Несподелена.


П.П.  В езика  на Сиуксите (Лакота) има една дума за "скитащ се" и "изгубен"...

Леден душ е твоята поезия...особено в тези горещини...
Поздрави!

bih iskala da namerish tvoq rai. zaslujil si go.

....