Седя на кея,
гледам залеза,
лодките танцуват завързани,
леки вълни, примигващ фар,
тъмни води, отблясъци...
Риби се стрелкат в нощта,
сребърни гърбове, утрешен улов.
Стар съм, уморен съм,
знам какво съм сгрешил,
знам какво добро съм направил.
Последна глъдка морски въздух,
последна целувка преди Смъртта,
последен лексикон, последните мигове
на един безсмислен живот,
пропуснал всички шансове...
Отпивам от чашата,
малко водка, малко тоник, малко студен чай.
Перфекните пропорции на един
безумен коктейл от мигове,
събрали се в безпорядъка
на перфектния хаос...
...наречен шибан живот!
Човекът е най-самотното
неразбирателство
между живота и смъртта,
всички хора умират сами.
Да, има погребения  за тялото,
но това е ритуал на живите,
които се радват, че те не са в ковчега
и плачат от безверие в собствевата си
тиня от заблуди и омерзение...
Селинджър?!
Кой беше на панахидата му,
кой осъзна, че рибите не са банани,
а съветници! Кое свързва "65-та година
с 2010-та? Ръжта, братле...
Мълчание, тишина, лек бриз,
съзерцание, липса на утеха,
Божия пасивност, самота,
тишината под сутрешните завивки,
липсата на светлина
за ослепелите човешки сенки...
Утре е късно, днес е рано.
Миналото е сън за 
един кей, на който аз седя нощем,
сам, невписващ се, тъжен и прозрачен,
а нощта убива залеза...
Сребърните гърбове на бягащи мигове...
Колкото реални, толкова и лутащи се
в безвремието...

Утре е късно, днес е рано...
По-точно не може да се каже.
Поздрав!

Идва ми да крещя, че ми го припомняш...
999-ти глас ти давам и още толкова щастливи мигове да имаш...
Чудя се защо не гласуват за тази творба?!

ne glasuvat ot zavist. mnogo pishat , edinici sa talanti. toi e brilqnten.