Постинг
05.03.2011 22:01 -
Ти
Автор: merkator
Категория: Поезия
Прочетен: 1775 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2011 23:32
Прочетен: 1775 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 05.03.2011 23:32
Очертанията ти, силуета ти...топлота.
Не мога да спра да се взирам в тях.
Пестеливата светлина на нощен клуб.
Бар, чаши, пепелници...хора.
Сърцето ми пътува в теб,
опознава те, потъва из дебри.
Ръката ти, студена от зимния вятър,
нежна в разтворената ми длан.
Тревога, неспокойни ята от мисли,
предчувствие за сбъдване.
Музика, танцуващи момичета, усмихнати момчета.
Парфюмът ти, лицето ти, болката...
Взимам я, оглеждам я, поглъщам я.
Изпивам си питието на един дъх.
Нямам сили да продължа да те гледам,
започвам да се давя в очите ти.
Забравям времето, спирам дъха си,
загасвам цигарата, сдържам сълзите си.
Искам да избягам в самотата си,
ти ме държиш, не нарочно...така се случва.
Покрай нас минават течения, миризми, сещания...
Ние седим на бара и се вглеждаме в себе си,
на вътре, на дълбоко, истински.
Помня те от едно време, помня те...
Сякаш не си минала през годините, сякаш си още момиче.
Наивно, добро и лекомислено...пърхащо.
Само очите ти са уморени, затова извръщам поглед,
затова се предавам пред чувствата си.
Аз не знам, ти също...колко струва една такава нощ?
След няколко часа ще се покаже слънцето
и нищо няма да е същото, и всичко ще е забравено
и овехтяло...като стара картина.
Последни сили, последни глътки.
Неловки целувки, две таксита, две различни посоки.
Топлота ти остава в мен сред мразовитата утрин...
...очертанията ти, силуета ти.
Не мога да спра да се взирам в тях.
Пестеливата светлина на нощен клуб.
Бар, чаши, пепелници...хора.
Сърцето ми пътува в теб,
опознава те, потъва из дебри.
Ръката ти, студена от зимния вятър,
нежна в разтворената ми длан.
Тревога, неспокойни ята от мисли,
предчувствие за сбъдване.
Музика, танцуващи момичета, усмихнати момчета.
Парфюмът ти, лицето ти, болката...
Взимам я, оглеждам я, поглъщам я.
Изпивам си питието на един дъх.
Нямам сили да продължа да те гледам,
започвам да се давя в очите ти.
Забравям времето, спирам дъха си,
загасвам цигарата, сдържам сълзите си.
Искам да избягам в самотата си,
ти ме държиш, не нарочно...така се случва.
Покрай нас минават течения, миризми, сещания...
Ние седим на бара и се вглеждаме в себе си,
на вътре, на дълбоко, истински.
Помня те от едно време, помня те...
Сякаш не си минала през годините, сякаш си още момиче.
Наивно, добро и лекомислено...пърхащо.
Само очите ти са уморени, затова извръщам поглед,
затова се предавам пред чувствата си.
Аз не знам, ти също...колко струва една такава нощ?
След няколко часа ще се покаже слънцето
и нищо няма да е същото, и всичко ще е забравено
и овехтяло...като стара картина.
Последни сили, последни глътки.
Неловки целувки, две таксита, две различни посоки.
Топлота ти остава в мен сред мразовитата утрин...
...очертанията ти, силуета ти.
Търсене
Блогрол