Душата ми е черен катран,
сърцето препълнен пепелник.
Над планината скупчени облаци.
Тъмно сива болка,
тъмно сива кръв.
Рани на проказа,
трупове от нощни мигове.
Пронизана луна.
Дъжд, леден дъжд.
Режещ въздух,
разсичащ дъх.
Съществуването ми
е доказателство,
че няма Бог.
Съществуването ми
е доказателство,
че душата ми
е черен катран.
Мрак, тъмнина и огън.
Един живот в ада,
ад затворен
в сетен стих...
Сърцето ми
е празна чаша.

za tvoq rai e jivota ti