Капките дъжд ми говорят по покрива на крайбрежната каравана.
Приказват ми, поучават ме, съветват ме...
Само тях слушам, тях и Вангелис, тях и мъдрия солен безкрай.
Студен пясък, остри камъни, ледена вода.
Ноемврийско море!
Хладни самотни усещания.
Дървена рибарска лодка, впуснала се в танц с милостивите вълни.
Самотен пияница унесен в унили мечти за лятото.
Чаша, цигара и осолена риба.
Капки дъжд и номврийското море...

risuval si shtrihi kato hudojnik.. no s dumi