Кога изтече водата, кога пресъхна морето,
кога синевата стана сива, кога мъглата покри Царството?
Отиде си липсата, отидоха си стенанията,
завърна се безкрайната степ не поканена.
Само вятъра пее с враните, за да довърши свършека,
само шепот на залязващи спомени,
превръщат в гробища
нероденото...
Планина от безмълвни скелети,
греховете на невинни сънища.
Безплатни били мечтите ни?!
Изсипи цялото злато на Царството
и пак не ще платиш смъртта им.
Съкровищата са по-мъртви от Черното,
щом застанат до блянове...
...нищожни във времето,
щом спрат стрелките завинаги.
Поисках, бях жаден.
Получих милостиня, капка за просяка.
Не стигна за пътя, който потърсих,
последните крачки са винаги страшни.
Забих в камънаците на Царството знамето
и сбогом си взех с Любимата...