Обичам дъжда, той отмива прахта, рисува прозрачно.
Тъга обляна в сиви облаци и хладен вятър.
Стъкла посипани от безцветните небесни сълзи.
Навява спомени! Не трябваше ли дъждът да е студен?
Защо изгарям от вътре? Защо ми причерня...
Някаква сянка става видима сред безмълвните капки.
Силует, от който мислите ми възпламеняват пороя.
Пожар от дъжд, дъждовен огнен ад.
Локви, потоци, наводнения. Времето спира.
Очите ми гледат в миналото през стена от вода.
И преди да видя ясно лицето ти знам, че ти си там.
Ням силует на статичен блян, удавен сред отломки.
Коси прилепнали и мокри, очите слепи са за да ме съзират.
Обичам да вали, само така те намирам отново,
само така се връщаш при мен...
...само така душата ми измива се от прах.

zdravei...az sam igi..otdavna ne si pisal..noooooooooooooooo stihotvorenieto e mnogo stoinostno..bravo

Радвам се да те видя тук, след толкова дълга пауза...Иги, Иги...лудетино!

За миг си представих колко ужасно е да си в пустинята под изгарящото слънце, потънал в облаци от прах....и без нея...

Именно!

da si gol sred pustinqta i da te goni razqren gladen lyv ..vinagi ima i po-losho ,no stihovete ti sa dobri