Опитвам се да бъда човек, опитвам се да бъда...
Безкрайните опити да победя всемогъщата тъга.
Безкрайни вдишвания, безкрайно търсене.
Една кожа ми остана, една душа дрипа, едни очи.
Нямам нищо декоративно, тайните са мъртвите гларуси по брега.
Последните крачки към безумието и спокойната лудост.
Роден съм слаб, роден съм объркан, роден съм за пълнеж...
Но кой е по-силен от мен, кой е по-човек?
Кой е успял да си проправи път сред страданието?
Само мъртвеца е искрен и знаещ, другото е театър на сънища.
Кръст, ковчег и малко цветя, попило вино в пръстта.
Тогава ще стана човек, тогава ще бъда...

...........ужасно.........................силно...............

Ако трябва да съм откровен с теб , ще кажа само , че си един от малкото човеци които познавам. Чудно ми е тогава другите какви са ,.. но това си е моя чуденка.

togava shte bydesh bojestvena chastica