Изтупвам прах от спомените и ги убивам за последно.
Слагам черната качулка и пускам мелачката за месо.
Палачът никога не гледа жертвите в очите.
Писъците на хилядите мигове ме заливат в червено.
Няма милост в сърцето ми, няма сантименти.
Колко пъти съм изпълнявал присъдата,
колко пъти съм се провалял сред собствения си страх.
След екзекуция се спи най-добре.
Изтривам паметта си и сега съм бял лист.
Живота започва да драска с молив от ъгъла,
до като не запълни всичко с черното си мастило.
Трупам лист след лист, архив на един безсмислен библиотекар,
превръщащ се в палач на вехтите си спомени.
Убиец на минало, заличител на несъществуващи трепети.
Клада от еретични, даващи празни надежди,
завинаги затихнали знамена на Вярата.
Един самотник с лопата в ръка,
погребващ, нетленното...

mnogo silno, mnogo...4est i po4itaniq...s uvajenie..igi

Благодаря ти Иги!

... i ni orivejdash v systoqnie na razmisyl