Разтваряне. Пълно, без остатък.

Вихри, безумни водовъртежи.

Няма утайка, няма покой.

Няма тяло, няма цялост.

На всякъде сред лудостта.

На никъде из теченията.

Безброй очи, рисунки от мигове.

Карти на безбрежни океани.

Разбити компаси и изцъклени часовници.

Пресъхналите кладенци

на порядъка и концентрацията.

Струни и посоки,

десетки измерения,

цветове и черни звезди

в бели вселени.

Разтваряне. Подводни ветрове,

летящи планини и връщащи се реки.

Засмукващи извори

сред скални висини.

Изпразнени океани

над сухи дълбини.

Непокорни и неживи сърца,

сърцата в едно сърце.

Сърце в хиляди слънца.

Порои от равновесие и непритежание.

Капките издигащи се от пръстта,

прибиращите се цветя

в безтегловни семена.

Мъгли от сливащи се безсъзнания,

преплетените песни на хаоса.

Разтваряне. Аз или в мен...