Синьо стъкло сред сини небеса.
Редици мъниста от миди, рапани.
Думи уловени в мрежи,
отворили жадна уста в предсмъртна въздишка.
Гердани от чирози и талисмани.
Жълтите дюни изпълнени с мъртви семена.
Покрити с пяна... далечната нишка
на завършила пътя вълна.
Рисувай заучени фрази
с реброто на делфина убит.
На пясъка знаците чезнат в секунди,
черупки на непокълнала детска мечта.
Защо ти е да знаеш, какво ще спечелиш?
Искаш да имаш, да пазиш!
Пусни във водите да плува съня
да те води зад завесите прашни
на твоята плаха съдба.
Дълбините са синьо стъкло.
Те мамят, те чакат...
красиви, обвити в прозрачна тъга.
Дали ще преминеш оттатък
зависи с колко болка в сърцето
готов си да страдаш.
Сред сини, напразно сини небеса.

но ми е много трудно да коментирам - всичко е казано. :)

Връщам се все в едно далечно морско и любовно време. Хубаво беше ... и по-безгрижно. :)

Благодаря ти Ани Мо :))) ...обичам да четеш тук! Безгрижието е най-сладката дрога...