Виждам те, като светеща мъгла сред мрака.
Не толкова там, колкото в мен.
Виждам твоят профил пред морския анфас.
Обичам да те виждам. Виждам под вода.
Защото имам сърце с плахите хриле
и не ми трябва нормална атмосфера
за да дишам сред мъгла.
Не искам да летя, защото въздуха
не е символа на плътността.
Потапям се в дълбините с котва,
с котва за тъга. Котва от желязо
и не свършваща се самота.
Липсваш ми, банално и сега.
В мрака има тъмно синьо,
а над него бягащата светлина.
Не ме измъчвай, аз съм аматьор.
Разкрий се и показвай,
след дъното си само ти...

mnogo, mnogo me u4udva6 s tvoq na4in na mislene