Имам една монета и ще ти я дам.
Защото, ако бяха две щеше да е лесно.
Защото когато имаш забравяш,
защото когато нямаш, имаш нужда.
Една монета не се дели,
едната се дарява
или пести.
Или изпива...
Когато отчаянието ти е гост
не го пъди, като навлек.
Наслади му се и го изстискай.
И то ще избяга,
страхувайки се от загуба
в неравен двубой.
Двубоят на едната монета.
Ако имам една риза ще ти я дам.
С двете всички знаем какво се прави.
С две е лесно.
Ще стоя гол до теб
без да искам съчувствието
на преминаващата тълпа.
Една риза е за един човек.
Въпрос на избор,
без съмнения или кръстопът.
Парче от риза
не се приема като залог
в казиното.
Но имам две очи и едно сърце...
Сляп просяк да си,
в студен камък да си превърнат,
не се обръщай към мен.
Нищо от тези не давам.
Или ги имаш или ги нямаш.
Никой не може да подари,
никой не трябва да жертва,
никой не се разделя
с очите и сърцето.
Те са само мои...
на друг няма как да станат!
Вземи монетата и ризата,
върви на пред и се моли на Друг
за свещени сетива.

zdravei....za sebe si 4rez tvoeto stihotvorenie otkrih dalboka filosofiq za nqkoi ne6ta.... strahotno e....... jelaq ti veselo posre6tane na praznicite...i badi jiv i zdrav

Благодаря ти Иги! И на теб весела Коледа и бъди шастлива :)))

Прекрасен стих!.......