Постинг
14.12.2009 23:19 -
Някъде на пред
Вали сняг и снежинките полепват по клепачите ми
сякаш за да затворя очи пред сивото студено.
Ледени окови, белите полета на обрулени сънища.
Някъде дълбоко в мен морето е уханно и синьо.
Усещам острата миризма на риба и калмари.
Сред неизплаканите ми сълзи все още плува
лодка пълна със слънце и остаряващи мечти.
Зимните виелици спират дъха ми на закъснял пътник.
А аз отново чувам прибоя и смеха на русалките,
отново съм навил крачоли и газя плитчините
за невнимателни октоподи, препичащи се сред скалите.
Идва автобуса и ме поглъща с яростта
на премръзналите хора, покрити със сняг,
но никой не може да изтръгне от мен
хилядите вълни, чакащи ме някъде на пред...
сякаш за да затворя очи пред сивото студено.
Ледени окови, белите полета на обрулени сънища.
Някъде дълбоко в мен морето е уханно и синьо.
Усещам острата миризма на риба и калмари.
Сред неизплаканите ми сълзи все още плува
лодка пълна със слънце и остаряващи мечти.
Зимните виелици спират дъха ми на закъснял пътник.
А аз отново чувам прибоя и смеха на русалките,
отново съм навил крачоли и газя плитчините
за невнимателни октоподи, препичащи се сред скалите.
Идва автобуса и ме поглъща с яростта
на премръзналите хора, покрити със сняг,
но никой не може да изтръгне от мен
хилядите вълни, чакащи ме някъде на пред...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
