Аз съм медуза, не съм риба.
Рибата е бърза, а аз съм бавен.
Когато си медуза има наслада,
има съзерцание, има дълъг път.
Когато си амбициозен като риба,
има бърза смърт на куката.
Гледаш в една цел,
а те отминават порои от перли и корали,
порои цветове и въздишки.
Превръщаш се в стръв.
Забави ход и ще разбереш истината
за чувството да живееш.
Вгледай  се в рифовете и дребните неща
и забрави инстинкта си на хищник.
Той те води до последните мрежи.
Пълноценен е погледа на медузата,
тя има десетки очи.
Те са древни и стари като морето.
Всичко идва бавно и си отива бързо...

daaaaaaaa interesn pogled varhu ne6tata...haresa mi..amaaaa az mai sam ot ribite..tezi deto vse barzat nazad i napred..toest da ne iztarva ne6to ot jivota.., 4eeee posle koi 6te zadovoli moeto lubopitstvo

„В България се провежда световен конгрес на философията. Имало след това неофициална програма. Философите тръгнали из „Равното софийско поле”. Застигнали един шоп и решили да го попитат „За какво живееш?” Шопът се почесал много основателно, мислил, мислил и отговорил – „Па да видим какво ще стане…”

eeeeeeeeee izkefi me..4udesno..razsmq me..noooooo az naistina sam lubopiten 4ovek..i sam malko ot tezi hora..deto hem svqt da vidqt..hem i svetata da vidi tqh..da ne vzeme da mi se zatrie hubostta de..nali razbira6 za kakvo ti govorq..

всичко хубаво изва бавно, бавно и с итръгва неусетно, бързо...

всичко лошо и два много, много бързо и не си отива , не си отива...

при теб е присатан, галещ сетивата, поздравление!