Постинг
18.11.2009 23:07 -
Жалък отново...
И те търсих и те чаках,
като смирен монах, като луд в килия.
И те изграждах и те създавах,
като откачен зидар, като трескав художник.
Измислях ти хиляди имена, безброй лица,
спасявахте и те губех.
Съзирахте в жените по улиците,
чувах те в гласовете по радиото.
Ръце, коси, очи, крака...душа.
Само за мен, но само в сънищата ми.
Измислена фея идваща
от дълбините на самотата ми,
отиваща към руините от загубите ми.
Така нямаше да те докосна никога
и за това нямаше да боли
когато те пусна да се разсееш
из страхове и печал.
А когато ти ме откри,
аз бях избол очите си
и седях пиян в кръчмата...
Жалък, сам и безчувствен...
Жалък, сам и безчувствен!
За миг нещо ми се привидя
и изчезна сред цигарен дим
и глъчката на удавени мечтатели.
1.
анонимен -
не е жалко. никак. тъжно е. welcome ...
19.11.2009 00:51
19.11.2009 00:51
не е жалко. никак. тъжно е.
welcome to the club :))
цитирайwelcome to the club :))
2.
анонимен -
mnogo mi haresa., mnogoooooooo. . . ...
19.11.2009 10:32
19.11.2009 10:32
mnogo mi haresa., mnogoooooooo... za men li4no ne e tajno...nali tq vse pak sa6testvuva... pozna li me..az sam igi
цитирайА пък ти къде изчезна Иги?!? Радвам се да те срещна отново...
цитирайТърсене
Блогрол