Есента ще дойде като блудница
потънала в забрава.
От никого не чакана, от никой не желана.
Ще премине тихо, забулена в жълтия си шал
без да иска, без да дава.
Дъждът ще мокри сухите целувки
на изгубеното лято и всички ще го съжаляват.
Листата на дървото ще покрият
и малкото следи от нещо преживяно.
Ветровете, носейки забрава,
ще приспят последните лъчи на топлината.
Само птиците, приближаващи към рая
знаят колко е безценна самотата.
Само в полет от високо, можеш да съзнаеш,
че смъртта преследва красотата
и последна дума има винаги косата.
Есента, по пътеките към манастира,
ще открие семето сред тъмнината
за да му даде забравеното име,
да го утеши докато бурията мине.
На сън ще му шепти изчезналите срички
и ще чака то да спомни си и нея
и последната надежда...любовта е винаги в безкрая.

tova za esnta po moqta molba li be6e