Небето е нощно защото така го помня.
Тогава нямаше друго, само падащи звезди
и ледени бутилки с кристален джин.
Морето е тихо защото не мога да го забравя.
Леки вълни с летящи риби,
свили гнезда из прозрачните скали.
Мъждукащи огънчета от хиляди цигари.
Сладък дим на опиянение и покой.
Няма думи, няма извадени очи.
Вятърът си играе с косите ми.
Той знае името ми и мълчи.
Аз също, защото познавам този повей.
Тишината е горда с мъдростта си.
Нищо излишно, всичко е толкова естествено.
Разтварям се в космос от сещания,
защото боговете спят.
Спят библиите им, спят каноните.
Само аз, морето и нощта.
Вятърът си играе с косите ми.
Защото така си спомням...
    ....когато бях жив небето беше нощно.

zdravei...kak si.....i sega si jiv... stiga s tezi ot4aqni misli