Не ми говори, не искам думите ти.
Напълни куфарът си с тях и ги удави
в океана на мнимите пророци.
Остави ме в рибарската колиба.
Пясък от хиляди многоточия.
Скали от вкаменени сърца.
Не ми говори, не ме мисли.
Имаш билет за единствения кораб
отплаващ от острова на анонимните губещи.
Изкъпи се за последно сред вълните,
среши косите си и облечи бяла рокля.
Така ще те запомня, така ще те забравя.
Не искам думите ти, не и тях.
Искам си мислите си, искам си съня.
Искам си останалите парчета от лодката
с която стигнахме до тук.
Роклята ти е от късовете платна
довели ни да краят на нашите устреми.
Не ми говори...в корабът ще си сама.

ooooooo interesno stihotvorenie..imam edin vapros...nqkoq jena li te provokira da go napi6e6... bil si naranen li...

не, аз абсорбирам болктата която се рее из въздуха и я превръщам в думи за лична употреба ;)

dobre..drug vapros togava...ka ispqva6 da q ulovi6 tazi bolka..trqbva da si dosta dobar psigolog ne misli6 li... vsa6tnost..az po 4esto ulavqm zavistta, zlobata, jestokostta...nooooooooo stohotvorenieto naistina mi haresa...pozdravqvam te

Психологията е измама на съвремента цивилизация... има един друг тип хора....Подиграващият се с Враните, Куцият Елен, Бавният Бик....в тях е истината за усет и възможност за улов на Болката...

neznam dali e izmama psihologiqta..tova sega go 4uvam ot teb...ne misli6 li 4e malko e preuveli4eno....moje istinata da e v siqinata zora..ili utrinna rosa....ako 6te si igraem na nedomlavki..nqma lo6o..